Опции за историите от Сиан
Опции за историите от Сиан
Blog Article
Шега между близначки завършва с убийство в роман на Сандра Браун
Особено се харесваше на Христина, когато Митко и се обаждаше в службата и просъскваше страстно на слушалката “О, о, о.. путко, как си?” или “Хайде гледай да се прибереш по-рано днес, че кура ми и в момента е надървен и те чака..” и все неща от този род, които побъркваха Христина още на място и през целия ден тя ходеше възбудена и нетърпеливо бързаше да се прибере в къщи, където я очакваше синът й.
- Наистина обмислям да се разделим с Митко и ти ми помогна в това отношение. Той не е много партниращ, а ти ме третираш толкова добре и много ми харесва.
Ей тук вече, явно я докоснах с нещо, дето казах, защото клекна до мен погледна ме и ми каза:
Полетяхме през поляните и горичките. След известно време намалихме, че животните се поизмориха доста, аз се чудех, след като тя не продължи разговора, дали ще има нещо, но мълча си и чакам от нея нещо. Е този път се случи, тя тръгна малко напред и спря до едно дърво, слезе от коня и ме изчака да дойда и аз. Слязох и пак без думи, просто леко се гушнахме, започнахме да се целуваме и пак набързо разхвърлях дрехи каквото имаше – този път не ме болеше гърба, успяхме да сменим повече пози – тя пак ме язди, аз я хванах на задна, набивах ѝ го здраво, но не грубо, изглеждаше, че истински се наслаждава, Разкази за Сиан а аз едвам издържах, толкова ми беше хубаво.
Макар че сръбският тенисист помоли за парчето, което явно му е любимо, диджеят...
Забележка: очаква се геомагнитна буря, отслабени и болни хора може да се чувстват зле
. По-късно пътуването ви отвежда до най-късото, но най-зрелищно ждрело Чутанг, където ще останете без дъх от невероятните гледки към високите планини от двете му страни.
Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.
Образът на смъртта и как се променя героичното - в есетата на Ефрем Каранфилов
— Та ние се веке познаваме от старо време — обади се същият весело, като приближаваше към мене.
Спряхме до някакво дърво и аз не мога да сляза от коня. Ели хем ме гледа загрижено, хем леко се усмихна, каза ми:
- Коня го изтормозих максимално, че нямах представа дали ще ме чакаш толкова време, но на връщане ще се прибираме спокойно.
В този момент Христина се обърна към него и с подкупваща усмивка му каза: